Аз смятам, че доброто е това, което трябва всички да правят.
Вълшебният кашон
Огромният жълт кашон се движеше по горската пътека без всякаква видима причина. Търкаляше се надолу леко и стремително, после бавно се изкачваше по стръмното, спираше за миг и продължаваше отново да се върти безшумно и загадъчно. Сякаш го буташе силна вихрушка или го дърпаше намотано върху него въже. Но времето беше спокойно и никакви въжета не се виждаха. Тайнственият кашон се движеше, сякаш беше изпратен от друга планетна цивилизация…
Изведнъж той спря до кметството и проговори с човешки глас, каза, че носи пратка за кметството. Пръв излезе общинският съветник Бух- бух, а после и кметът Костенурчо. Те поздравиха кашона и го попитаха дали носи пратката за певица Славея и нейния помощник – певец Чичопей. Джемайл каза, че носи колет, който бил нов микрофон, лъскав прах, бенгалски огньове и нови китари. Те били за големия концерт на главната поляна. На този концерт били поканени всички животни и дори кашона. На концерта кашонът седна на най-последния ред, откъдето се виждаше превъзходно. Той беше в компанията на зайци, катерички, кончета и прилепи. На връщане от концерта приятелите попитаха кашона Джемайл откъде идва и ще се прибере ли пак там. Той отговори, че не може да се прибере, защото никой не го иска у дома. Джемайл каза, че не знае къде ще пренощува, тогава заекът го покани да остане в тяхната хралупа. Сутринта го нагостиха богато и отидоха на работа. Кашонът си намери къща и се премести да живее близо до новите си приятели.
